Така си и знаех, писано е в началото, а в началото бе словото - няма да напиша повече постинги отколкото пръстите на едната ми ръка. Колкото и да са те на брой.
Обикновено, като пиша се редактирам и прередактирам, затва малко пиша, напоследък хич.
Клавиатурата ми е на Майкрософт и гълта букви но това не е от значение, щото знам че няма кой да чете, тъй че неа чета какво пиша, камо ли да редактирам.
Дедо попе, сори, пак проблем, то май аз хич не излизам от проблематиката, ма напоследък не си ме чувал да рева.
А ми се реве.
Толкова ли е трудно, невъзможно ли е, фикция, абсурд, какво, защо човек не може да си намери половинчето? Ако го намери, това само временно ли е? Щото хората се променяли казват и виждаш ли, от тяхно половинче ставаш нещо много, ама много ценно, ама вече не и половинче?
Дедооооо, аз си чета уроците, ти теа неща ги не разбираш, приеми го на доверие от мен:
Може да се споделя легло, финансово състояние, дом, душевно състояние и прочие, нооооооо споделената любоф е фата моргана. Любовта е лична емоция, трябва да се изживее и да се знае че няма вечни неща, че земята се върти и че живота е многопластов.