Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2010 16:49 - По повод неразбирането на богатата душевност на един чичко
Автор: ignescent Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1243 Коментари: 0 Гласове:
1



Чичковците все слухтят какво си говорят тетките, а после с важно авторитетен глас казват:
- Мдаа, обичайните глупости.



Така де, аз като момче от село, все аграрни картини ми се вихрят и не мога, бе не искам да не споделя за кокошарника на Тьотка Марго от Радко Димитриево.
Тя е тьотка, а не обикновена лелка, държа да подчертая, защото макар и родена тук, татко и се казвал Юрген и с любимата му Гертруда, дошли от Долна Саксония, където и да е това. През 43-та, Хер Юрген се върнал в Германия по важни държавни дела, нетърпящи отлагане - трябвало да се срещне с някой си Химлер, ама така и не се върнал.  Но простете, аз бях тръгнал за кокошарника. Та в кокошарника на тьотка Маргарет има един герест петел, те такова чудо редко се види, дори зениците му са червени, огромен, огромен та даже махленските копои бягат презглава от него. Личи си че има швабска закваска, ред и дисциплина в кокошарника. Както обикновено една заран, Адолф, простете, забравих да спомена името на тази твар, се разхождал сам в двора, давайки си вид незаинтересуван и напълно безучастен към приглушения кокоши хор нейде до стобора и презрително измервал с присвито око дистанцията до нещо, което го дразнело от известно време с пълното си пренебрежение, а именно - една полузаровена лимонадена капачка. В това време, тьотка Марго, която била хем жена, хем тьотка, хем баба и дядо, че мъжете били на фронта, търсела сачми за бренекето, че Адолф, от това да гони кучета, не му оставало време да погони кокошките, барем снесат нещо, и тъкмо заредила джепането, присвила ляво око десен крак на джамалъка и какво да види - Адолф проснат на земята ни жив ни умрял /по-скоро първото/. И таман да го ожали, гледа горе в небето вражески самолет, бууууум и пушек, свредел, забив, ни пуха ни парашутиста. Адолф скачил от прахта накокошинен, отърслил се отривисто накукушинен и обидено казал: -Абе Тьотка, аз това хвъркато от три дена го дьобна да ми кацне, и се глася да го прекарем, ти от първия път го свали, бива ли такова нещо!
 
Че викам си, ясно че чичковците все по лелките таковата, ама някои се самозабравят, искат от раз изтребител да свалят?!


Инвалидите все за войната говорят...






image


Тагове:   чичко,   неразбирането,


Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ignescent
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18914
Постинги: 5
Коментари: 7
Гласове: 182
Архив