Оплакване второ.

Чепика ме убива. Някои мисли, породени от неприятните усещания.

 

 

Знам, дядо попе, ще кажеш - да ти имам проблемата.

Емиии - всеки с проблемата си. Тва е моята в момента.

Повече от "доста време" ходя с тоя чепик.

Когато го видях за пръв път, ясно си дадох сметка за няколко неща.

Първо, адски ми хареса. Мигновено се влюбих в него и знаех че трябва да го имам на всяка цена.

Второ, здравия разум дълбоко в мен крещеше че не ми е по мярка. Хем изглеждаше по-голям отколкото ми е необходимо, така че да чувствам свобода в движенията. Хем си знаех че ще ми убива.

Не на последно място, как да ти кажа, той  не е нещо особено. Нито е лачен, нито е особено елегантен, нито практичен. Обаче страшно гепи окото, и още от тогава си давах сметка че ще има много мераци да ми го отмъкнат. Дори само за едно обуване.

 

Смъкнах го от чуждите крака и тръгнах аз с него. Вече повече от "доста време". За споменатия период, пришките дето постоянно ми образува, все стават на рани, една не стана на мазол¹. Освен това, имам чувството, че тоя чепик води свой, собствен живот. Дори мисля, че не аз го нося, а той мен. И вече му е неудобно с мен. Не е минало ден, в който да не го четкам и да се фукам с него, а разбирам че едва ли не го лишавам от възможност да си намери по-удобни крака за носене.

 

Те тва ми е проблемата. Адски ме убива тоя чепик, кръв пускам, докарва ме до бяс, безсъние и изтощение, ама сърце не ми дава да се разделя с него. Просто не мога.

Ти какво би направил, дядо попе, би ли го зарязал сам на улицата, та първия срещнат да го вземе? Би ли го отстъпил на познат, който знаеш че го е харесал? Нееее, не говоря за здрав разум, тук има толкова много спомени и сантименти. Разбери ме, сраснал се е с мен или май аз с него, ако трябва да се разделим, ще трябва да ми ампутират крайник. Да, и на ампутация ще се съглася, стига да си остана с моя чепик.

Освен това, със сигурност с друг чепик през живота си няма да ходя.

Неам нерви. Дори старите домашни пантофки няма да обуя.

 

Бе да не са се вмирисали краката ми?!²

 

 

 

 

__________

1) Мазол е местно удебеляване на епидермиса, защитна реакция на организма, при систематични еднотипни дразнения. По този начин се предпазва от болката при тези дразнения. Когато удебеляването надхвърли 10% от общата площ на епидермиса, диагностиците наричат това заболяване „хронично дебелокожие”.

2) Като ги знам от къде никнат, нищо чудно ;)

незнам колко мултисезонен ти е чепика,но явно обича да се заглежда по други лъскави обувки,подметки и от сорта... не мислиш ли, че е време да му 'изневериш' след цялата тази болка? в момента на пазара има голям избор ...

разбирам те идеално! и аз имам един доста голям проблем с едни много егоцентрични чепици...

пришки, ама после се разтъпкват. Моите поне ...;) Прекрасна алегория, браво.

тъй ли? :)